Погледнете през прозореца. Какъв пракрасен ден, нали? Слънцето грее, птичките пеят. Всъщност не чувам птичките, защото са заглушени от рева на авотмобилите. За сметка на това чувам пияниците от денонощното, които си тръгват с викове и псувни след алкохолното парти, което си устройват всяка вечер. Прозорецът ми се намира над една автобусна спирка. Когато го отворя и погледна през него виждам само улици, блокове, коли, светофари... Виж ти! Полянка с найлонови пликчета и едно самотно дръвче по средата. Пак е нещо.
Поемам дълбоко дъх. Вдишвам новия ден и чистия софийски въздух... Закашлях се. Може би денят не е чак толкова обещаващ.
Отправям се към банята за да си позаплакна очите. Преди да пусна водата чувам странен звук зад входната врата. Прилича на драскане с нокти. Всъщност това е чистачката, която мете. Симпатичната стара жена чисти гадостите останали от пияниците снощи, ако някой услужлив съсед им е оставил вратата на входа отворена.
Е, добро утро, София! Щастлива съм, че съм си у дома!

Like! 3