Студен перон, се е смрзнато.
Само на растојание
се одмрзнале два погледа, четири очи.
Тлеат солзи,
капат по стреите на капаците
на два зелени погледи.
Се лизгаат по ѕидовите на црвените образи
и паѓаат во неповрат на смрзнатата земја.
Секоја солза е почеток на нова желба,
за повторен допир, бакнеж, насмевка.
Доцна е.
Солзите течат за да не замрзене погледот.
Чекор и уште еден
влез и уште еден...
Патуваме со тежина на разделба.
bravo prodolzi taka
fala... so vasa podrska i ke se trudam pozzz