Замириса ми на люляк,

а е месец февруари!

Пътувах, слезнах на Волуяк.

Някой със очи зашари

по деколтето ми дълбоко!

Покачил се нависоко

ръце протегна да ме вземе,

болката ми да отнеме.

Изсмях се силно аз на глас,

какъв мерак, в какъв час,

когато старостта ме гони

и имам забранени зони.

 

 

 

 

 

ОБИЧАШ МЕ ?

 

Обичаш ме?

Ок. Кажи.

Какво те гони?

Туй мечти

ли са на старини?

Какви от мене благини

очакваш с трепет, пориви?

Не вярвам в нищо,

в никой днес

в тоз живот  горчив, със стрес!

Не съм въздух под налягане.

За мъж не плача на лягане ставане!

 

поезия А.Х.Т.sekirata cekupama

 

Lubię to!