Идваш като ангел във съня ми.
Тихо на леглото ми присядаш.
Аз притихвам. Сдържам и дъха си.
(Страх ме е, че може да избягаш!)
Влюбено в лицето ми се вглеждаш
и чертите мъжки се смегчават,
от докосването нежно на ръцете ти
сякаш дири огнени остават.
Омагьосана под ласките треперя,
(само допир, а така възпламенява).
Ненаситна искам устните ти да намеря
и да те целувам до забрава.
Длан протягам и лицето ти докосвам,
нежно с пръсти устните ти очертавам
и усещам влажната целувка
във очакване на сладостна наслада.
Като ангeл идваш във съня ми.
Тъй греховно там те съблазнявам...
Утрото ми носи сладка мъка -
във съня си само аз те притежавам...
Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
На всички влюбени ...със полет без крила...
Бог знае защо не сме заедно! Бог знае, но не и аз и ти! Не! Разстоянието не е причина, нито годините, в които не се видяхме. Може би аз не направих нищо, а може би ти! Но какво от това? Времето отмина, изживявахме всеки миг и бяхме във вечността! Ти беше моята пътеводна звезда и за теб написах най-красивите неща. А аз за теб? Може би най-силната любов. Така става, когато се сблъскат два урагана. Ти си много горд, каквато съм и аз. Характери, пропити с гордост и достойнство. Своенравни и упорити глави. Никога не сме били сами! Имали сме…
Орисвам те да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.
И пръстите ти пак да ме извайват -
първо твоя - цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.
В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.
И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си...
до прималяване.
А аз при всяко мръкване ще те обиквам...
за да ме има пак на зазоряване.
Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън:
Разпуквала се веч′ зората вън…
Седяла на брега една принцеса,
въздишайки: ”О, принце мой, къде си?”
И щом съзряла нашия юнак
да дреме във зеления шубрак.
В ръка го взела и с една целувка
вълшебството се случило изкусно.
Превърнала го мигом в принц прекрасен.
Загърбил с радост блатото ужасно.
В двореца царски, царски заживял
животът, който винаги мечтал…
Ала сънят накрая все пак свършил.
И що да види: бди над него щъркел.
Доволно с клюна си червен потраква.
Чете рецепти от една тетрадка.
– „Жабок на скара” – семпло…
Вулкан от чувства в мен прелива,